В първата част от тази творба, плод на Божията благодат, са представени имената, мъдростите и поуките в живота на пророците, споменати в Свещения Коран: Адем (алейхисселям), на когото ангелите получиха заповед да се поклонят; Идрис (алейхисселям), притежавал тайнството на небесното възхищение; Нух (алейхисселям), пречистил земята от неверието с потопа; Худ (алейхисселям), пророка на адитите, погубени от опустошителен леден вихър заради тяхното отричане; Салих (алейхисселям), пророка на самудяните, чиито домове били разрушени от силно земетресение заради тяхното непокорство и гнет; Ибрахим (алейхисселям), с упованието си превърнал изпепеляващия огън на жестокия Немруд в розова градина; Исмаил (алейхисселям), символ на преданост, упование и смирение; Исхак (алейхисселям), предшественик на пророците на синовете на Исраил; Лут (алейхисселям), огорченият пророк на Содом и Гоморе, призовавал към напътствие своя обезумял и покварен народ до последния миг; Зу-л карнайн (алейхисселям), пренесъл знамето на вярата в единобожието от изток на запад; Якуб (алейхисселям), преминал през огъня на страданието и обичта, за да се превърне в олицетворение на търпението; Юсуф (алейхисселям), превърнал се във владетел на Египет и сърцата след тежки години на робство и затвор; Шуайб (алейхисселям), „Оратора на пророците” – довел до възторг сърцата със своето красноречие.
